Начало 150 годишен юбилей Събития по случай юбилея през месец Май 150-години училище в Брегово. Слово на проф. А.Пантев

150-години училище в Брегово. Слово на проф. А.Пантев ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   
Понеделник, 19 Май 2014 09:18

150-години училище в Брегово. Слово на проф. А. Пантев

 

Уважаеми господин кмете,

изискани колеги,

елитна аудитория,

Вие имате един особен празник. Един исторически приоритет. Сто и петдесет години учебно заведение, създадено в условия на една чужда и враждебна власт, не е малка дата, събитие и причина за честване. То съвпада с това което днес наричаме денят на Европа. До каква степен сме европейци ние? Ако приемем, че Европа е условно културно-политическо образувание, то е и такова географско понятие. Руският учен Ломоносов е решил, че Европа започва от ирландското море и завършва на Урал. Това също е условно. Нима Япония, Австралия, след като не са в тези географски размери не са модерни и привлекателни страни за живеене? Не! Тук става дума за друго.

В Европа се е проливала не по-малко кръв отколкото на други континенти, а мисля че и малко повече, по религиозни, геостратегически, стопански и други причини. Трябва да разберем, че понятието Европа е застрашено от една папагалска терминологична употреба. Ние не можем да опошляваме това благородно, високо и възвишено понятие с една бюрократична, автоматизирана употреба.

Защо преди всичко ние сме в Европа? Защото от Брегово до Малко Търново и от Тулча до Пелопонес ние говорим един и същ език, вкл. и на влашките малцинства, които тук са успявали не по-зле, отколкото в собственото им историческо отечество. Тук те са намирали една равноправна рецепция, която ги е правила генерали, професори, началници, директори и др.

Има нещо много велико в нашата история. То не е свързано с песента „Край Босфора шум се вдига”, нито с атаките при Одрин или Тутракан, защото от тях почти нищо не е останало като резултат. Тогава какво ни е останало от песента „Край Босфора шум се вдига”? Освен кръчмарско веселие, нищо друго! Останал е обаче великият български език, който обединява етническите българи и етническите малцинства. С малко въображение можем да си представим как в продължение на 400 години не е имало нито една институция, която да регулира, която да обновява и обогатява българския език. И изведнъж когато се възражда България, когато възкръсва България, казано библейски поетично, изведнъж се оказва, че в Брегово, ако говориш на този език, ще те разберат в Каспичан, ако в Силистра говориш на този език, ще те разберат в Скопие! Такъв феномен е непознат за други нации, например, баварците дълго време не са разбирали пруското наречие на немския език. Сицилианците и континенталните италианци въобще не са могли да се разберат.

Именно това е нашето велико достояние. То ни прави повече европейци от много от днешните съвременни държави, нации, институции, които ни учат как да бъдем европейци !

Затова когато празнуваме този особен празник, ние казваме това за една образователна институция, в която години наред се е развивал един дух на почит, към нашето наследство, към нашите предци. Споменът за подрусването на коленете на баба си, когато за първи път си чул песен, независимо на какъв език е била тя, се помни за цял живот. Тя ни учи на патриотизмът.

Днес има опасност понятието Европа да бъде удавено в бюрократична употреба. Да бъде смятано като някакъв автоматичен рефлекс, да бъде възприето като тест за благонадеждност. Днес не можеш да кажеш: „Аз съм против Европа, нали!” Не !

Някои задават въпроса: „Какво сме дали, какво сме взели от Европа?” Европа не е пазар! Нещо повече, Европа не е тепих! Някои казват: „Ще защитавам българските интереси в Европа!” Моля, почакайте! Вие отиват на съюз в Европа, не отивате на война. За да има нужда от защита на българските национални интереси трябва да има, ако не нападение, то поне заплаха. Няма такова нещо!

Ние отиваме там с едно ясно съзнание, че сме родоначалници, изобретатели на една велика славянска култура, без която самата Европа би била много бедна. Защото освен катедралите, освен музеите, освен замъците, с които е обсипана Европа, ние имаме прости селски къщи. Ще ги видите и в Ново село, в Брегово във Връв, в Раковица, откъдето идвам. Те са без помпозността на архитектурните фризове, фигури, орнаменти и пр., но те са нещо повече – те са огнище на дух, а Европа е преди всичко дух! И ако има някакви скептични мисли за това, дали Европа ще продължи, то те трябва да бъдат опровергани, защото всичко изначално започва с дух и култура!

И когато започваме именно с дух и култура, говорим за вас. Това сте вие – едно прекрасно училище с всичките му лабиринти и ниши, всяка от които е наситена с култура и памет! Всяка от тях ни кара да коленичим, да се преклоним и ни напомня, говори ни за величието българско!

Какво виждам аз? Дечица с будни очи и преподаватели-ерудити. Какво не ни е европейското приятели! Да, може би пътищата, може би тоалетните, но това е поправимо. Загубиш ли обаче дух и култура – губиш всичко! Толкова много изначални цивилизовани формации са се изгубили във вечността просто защото не са развили не една специфична самобитност – самобитност имат и племената в долината на реката Ориноко, а самоличност. Ние отиваме там не защото искаме да приличаме на тях, а искаме да обогатим самите тях, вземайки от тях. Това е отговора на въпроса: „Какво сме дали – какво сме взели?”

Ние носим нещо – нашето светоусещане. Нашето книжовно великолепие и ние взимаме от тях. Взимаме не само пошлите сериали, взимаме не само вулгарността на пазарната икономика. Ние взимаме нещо което е много по-вечно от тях – това което сме дали, това което са направили вашите прадеди в Брегово – да създадат училище. За какво им е било? Не е ли било по-лесно и по-изгодно да направят някой дюкян? Не е ли било по-практично някое новопръкнало се адвокатче, дошло от Видин или Белоградчик, да открие кантора и да върти някаква посредническа дейност?

Помнете! Днес ние не честваме тарикатите! Днес не честваме комбинаторите! С вашето училище ние днес честваме една безсмъртна черта на българското наследство – преклонението към духовността и културата! Не с армия, не с победи, а с този книжовен дух, който имаме. По това ще ни оценят.

Днес ние свидетелстваме, че сме равни с другите във всяко отношение и малко повече. Малко повече! Затова днес аз ви поздравявам, покланяйки ви се! Днес изпитах тръпката да видя потомците на онези, които са мечтали някога, че България ще бъде част от Европа. Малцина тогава за знаели и чували за българските царе, много преди да чуят за руските царе. Малцина са знаели, че сме дали на света азбука, че сме имали книжовни школи, но те интуитивно и томително са се надявали, че ще има празненство като днешното, празненство по случай век и половина институция на дух, език и книжовност във великият град Брегово, с прекрасни бреговчанки и бреговчани! Честито!

 

Joomla! is Free Software released under the GNU/GPL License.