Начало Училищен психолог За професионалисти Методически препоръки за профилактика на суицид сред учащите

Методически препоръки за профилактика на суицид сред учащите ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   
Сряда, 22 Февруари 2012 17:51

свали в .pdf формат

Методически препоръки за профилактика на суицид сред учащите

Общи положения и насоки

Изучаването на суицидалното поведение сред младежите показва, че в множеството случаи подрастващите се решават на самоубийство с цел, да им се обърне внимание от страна на родителите, учителите или други лица от социалното им обкръжение върху техните непреодолими проблеми (пречки, затруднения) и да изразят своя протест срещу бездушието, безразличието, цинизма или жестокостта на възрастните (другите). Решението за подобна стъпка, като правило е скрито. Ранимите по характер подрастващи се преживяват като ненужни, губят смисъла за живот, оттеглят се от социума, отчуждават се и се фиксират върху идеята за самоубийство.

Почти всеки, който сериозно възприема идеята за самоубийство, по различен начин дава сигнали към обкръжението си за своите намерения. Идеята за самоубийство по-рядко възниква внезапно, импулсивно, непредсказуемо или неизбежно. Тя се явява по-скоро като „последната капка в чашата” на една влошаваща се социална адаптация. По статистически данни около 70-75% от лицата разкриват намеренията си. Понякога тези признаци могат да бъдат трудно доловими намеци и обкръжението да не е в състояние да ги долови. Много интересни са сведенията, според които 3/4 от лицата, извършили самоубийство са посещавали лекари, психолози, педагози, работници от социалните служби, в продължение на седмици или месеци преди инцидента. Тази категория лица е имала мотивация да споделя за проблемите си – да говорят и да бъдат чути (разбрани). Много често обаче нито родителите, нито специалистите от различни институции са обръщали достатъчно внимание на суицидантите. Предотвратяването на суицидните опити би било възможно при:

· Снемане на психологическото напрежение в психотравмиращата ситуация.

· Ограничаване психологическата зависимост от причините, провокирали суицидното поведение.

· Формиране на компенсаторни механизми за справяне.

· Разпознаване на суицида; профилактика.

Думата „превенция” произхожда от латинската «praevenire» - „предотвратяване”, „предвиждане”. Информацията за социалните и психологически предвестници на суицида би помогнала за неговото предотвратяване. „Защо той (тя) е устремил цялата своя сила и ум за разрушаване на тази сила и на този ум?”. Този въпрос си задават почти всички, които са познавали (работили) с жертви на самоубийство.

Методи за изследване

(1) Обикновено първата стъпка нa психолога е в посока изясняване на семейната анамнеза за наличие на опити или успешно извършени самоубийства в семейството поколения назад. Психологът провежда диагностично интервю с членовете на семейството.

(2) На второ място следва да се диагностицират следните психични конструкти:

Наличие на акцентуции на характера с неустойчив тип (хипертимен, емоционално-лабилен, шизоиден, епилептоиден и хистероиден. Тези типове акцентуации могат да свидетелстват за наличие на висок риск на социална дезадаптация и в резултат на дълбоки, непреодолими вътрешни конфликти – развитие на саморазрушаващо поведение. Рискът за социална дезадаптация и развитието на самозразрушаващо поведение зависи от нивото на дисфункционалност на личността:

= акцентуации на характера и крайни варианти на норми;

= непсихотични разстройства на личността;

= психотични разстройства на личността.

Типовете саморазрушително поведение могат да бъдат:

= заплаха за живота;

= увреждане на физическото здраве;

= увреждане на духовното и нравствено развитие;

= увреждане на бъдещ социален статус.

В тази фаза психологът е в правото (задължението) си да диагностицира посредством различни методики елементите на акцентуация.

(3) Трета стъпка в диагностичната работа може да бъде тест за фрустрационна толерантност на Розенцвайг.

(4) На следващо място – методика за определяне насочеността на личността.

(5) От значение е установяване нивото на тревожност.

(6) Съществен елемент от работата се отнася до обучение на социални навици и развитие на умения за преодоляване на стреса. Касае се за оказване на социална поддръжка посредством включване на семейството, приятелите, училището и пр., за разширяване на базата за социална поддръжка.

(7) Възможно е провеждането на психо-корекционни занятия за повишаване на самооценката (корекция), за развитие на адекватно отношение към собствената си личност и емпатия.

(8) Провеждане на тренинг програми, като сред целите им могат да бъдат: приемане и овладяване на активни стратегии за справяне с проблема; усъвършенстване търсенето на адекватна социална поддръжка (даване на алтернативи); корекция в пасивните стратегии като например „бягство”; увеличаване нивото на самоконтрол; промяна на кръга „значими други”; изработване на мотиви за ориентация към постижения и успех и т.н.

(9) От важно значение е да бъдат формирани нови нагласи (установки) по отношение на суицидното поведение. За тази цел психологът следва да влезе в ролята на експерт-теоретик, като посвети достатъчно дълго време за предоставяне информация по темата за психологическите особености и мотивите на човека, лишава себе си от живот.

В психологическата литература (Н. Бердяев) са посочени следните симптоми, характеризиращи психиката на самоубиеца: „В повечето случаи човек се намира в състояние на психично разстройство, мисленето му е променено, нарушено е психичното му равновесие, изпитва затруднение при възприемане на реалността, йерархията на ценностите е деформирана и понякога само една единствена ценност стои фиксирана на фокуса на вниманието на самоубиеца – тя е единствена и абсолютна, съзнанието е стеснено, а паметта е така парализирана, че е в състояние продължително време да държи „будна” само една фикс-идея, тази за самоубийството”. В такъв момент човек е изцяло потънал в себе си, в своите страдания. При това, той има негативно отношение към собствения си Аз, ненавижда себе си и своя живот. Има усещане за абсолютна обреченост, безизходност и отчаяние. Изключително силен признак се явява маркера – превръщането на самоубийството в потребност от свръхценен характер и същевременно се отхвърлят всички останали потребности. В това си състояние самоубиецът не разбира родителите си, отхвърля приятелите, ненавижда любимия си човек. Само една потребност и един мотив стават водещи.

(10) Като се отчитат най-честите причини за суицидните опити при децата и подрастващите, специалистите в бранша са разработвали още в миналото редица технологии за преодоляване на трудни житейски ситуации. Доказано е, че поддръжката от семейството, значимите други и любовта им, помагат повече от всичко за възпитаването на чувство за ценност по отношение на живота – най-мощното лекарство против опитите за самоубийство. Много е важно младежите да бъдат включени в активни жизнени сфери, в които могат да почувстват своята значимост и потребност за другите. Това могат наистина да са различни сфери – спорт, изкуство, танци, доброволчески мисии, трудова дейност в дома или безкористна хуманитарна дейност в поза на обществото. С подобни формати подрастващият бива увлечен в ситуации, при които разбира и преживява своята значимост за другите, особено когато е включен в екип и общува интензивно с цялото си същество. Разбира се в никакъв случай не бива пред детето да се поставят непреодолими критерии, строги, наказващи изисквания, било то в училище, в дома или обществото.

(11) От съществено значение е да бъде коригирана (повишена) самооценката на подрастващия с цел достигане до едно адекватно ниво в норма. Психологът следва да разглежда ситуацията (проблема) през очите на пациента си – само по този начин той ще получи възможност за най-точните думи, тон и общуване.

(12) По отношение на родителите, които обикновено изпитват стрес от собствения си неуспех да се справят, психологът трябва да се въздържа за да не въвличат детето в собствените им емоции. Не бива да се допуска родителите да бъдат обхванати от отчаяние, а да се активизира съчувствието и емпатията в тях. Освен това, не бива да се допуска родителите да показват пред детето собствената си несъстоятелност и неспособност да се справят. От съществено значение е в семейството да има поне един от членовете, пред който младежът да е в състояние да „излее” душата си.

Към профилактичните мерки се отнасят: неравнодушно отношение (емпатия), своевременна психологическа поддръжка, активно съдействие (комплекс от дейности) оказване подкрепа на детето във възникналата трудна за него ситуация, формулиране и извеждане на алтернативни решения, в т.ч. и промяна в начините за възприемане на действителността.

(13) Детето следва да бъде учено за това, как да се справи със трудностите и да му се предложи набор от нови избори за излизане от положението. Когато подрастващият преживява вътрешна криза (напр. едно неуспешно влюбване), е полезно пациентът да бъде изведен от рамките на възникналата ситуация, която той разглежда стеснено (фиксирано мислене, тунелно мислене), да му бъдат предоставени повече примери, да погледне на проблема отстрани, да го сравни с много по-сложните проблеми на други хора и ситуации. Друг успешен подход е да се насочи младежът към стратегия „излизане в метаниво”, в която да разгледа себе си в бъдещето.

(14) Една от основните профилактични мерки се явява информирането на родителите по дадения проблем. Именно на родителите се отрежда водеща роля в процедурата по предотвратяване на суицидните намерения на детето и подрастващия.

(15) Учебното заведение, в което подрастващият прекарва повечето от дните на седмицата се явява изключително подходяща среда за провеждане на превантивните мерки, насочени към намаляване (ликвидиране) на суицидните случаи и опитите за такива сред непълнолетните.

В тази връзка, в рамките на учебните заведения би могло да се планират и проведат следните мероприятия:

а/ Класните ръководители и други педагози от основната и средна педагогическа система да преминат през курсове за повишаване квалификацията си за формиране на компетентност в областта на профилактиката на суицидното поведение.

б/ В плановете за възпитателна работа да бъдат включени психолого-педагогическо обучение за формиране на адекватна самооценка и умения за формиране на критична оценка в моделирани ситуации, в които най-често могат да попаднат подрастващите.

в/ Необходимо е да се предприемат мерки за формиране в класните колективи на нормален стил за общуване между педагози и учащи се; да се оптимизира учебната работа, като бъдат въвлечени учащите се в социално-значими видове дейност; да се формират в подрастващите нагласи за самореализация в социално-одобряеми (приемливи) сфери на жизнена дейност (култура, спорт, изкуство, наука и пр.); да се предостави простор и се стимулира училищното самоуправление на учащите се; да се работи за приемане на взаимоотношения между учениците, основаващи се на взаимно уважение, убеждение, спокоен и дружелюбен тон на общуване.

г/ Да се активизира работата с семействата, в т.ч. да се организира и провежда информационно-просветителна работа; повишаване нивото на осведоменост на родителите за признаците на възможен суицид, рисковите фактори и начините за действие при подобни ситуации; да се въвлекат и децата и родителите в съвместна дейност.

д/ Активно да се въвеждат различни обучителни форми, в които децата да се учат да разрешават конфликтни ситуации.

е/ Да бъде разпространен публично (поставен на видни места) номера на телефона на доверието.

Суицидното поведение, като форма на кризисно реагиране

Медицината, психотерапията и психологията разглеждат суицида, като вариант на кризисно реагиране. Оксфордският речник определя понятието „криза” като повратен момент в болезнено, опасно и неопределено състояние в рамките на колектива, в семейството, в икономиката. В превод от гръцки език понятието означава „решение”. На иврит терминът е обозначен с думата „машбер”. „Машбер означава откриване шийката на матката, т.е. събитие, предшестващо напускането на младенеца лоното на майката и излизането в големия свят и живота” (Крон, 1995).

Редица автори разглеждат кризата като състояние на екстремално напрежение на силите за преодоляване на принципиално нови (непознати) препятствия. Различават се:

= нормативни кризи, характерни за всеки човек;

= кризи на развитието;

= травматически кризи;

„В процеса на преодоляване на кризата човек придобива нов опит и разширява диапазона на адаптивните си реакции” (Ромек, 2004). Кризата, в т.ч. и травматичната, съдържа потенциал на ръст и развитие – към това разбиране се придържат повечето от изследователите на проблема.

Преживяващият криза човек е фрустриран. Той не е в състояние да приложи обичайните способи за удовлетворяване на определени жизнени потребности: от безопасност, постижения, самостоятелност, общуване, взаимно разбиране и пр. В такава ситуация той трябва да намери и приложи нови средства (стратегии) за справяне, които не винаги биват намирани вярно и бързо. Поради тази причина фрустрираният индивид се нуждае от външна помощ. Възникналата стресова ситуация налага необходимостта от пренастройване или адаптация. „Стресът е неспецифичен отговор на организма на всяка промяна на условията, изискващи приспособяване” (Ромек, 2004). Преодоляването на стресовата ситуация зависи от това, дали човек ще намери необходимите за адаптация ресурси. В резултат на фрустрацията на жизненоважни потребности е възможно да възникне непоносима душевна болка. В своя стремеж да прекрати тази непоносимост, човек може да прибегне към суицид (Ромек,2004). Резултати от изследвания сочат, че сред лицата, които в миналото са имали голям брой натрупани стресови събития, количеството опити за самоубийство са много повече, в сравнение с броя на опитите сред лицата (тези от контролната група), които за същия период от време са имали аналогични по съдържание събития (Ohberg, 1997; Isometsa, 1995). Идеята на изследването е да докаже, че по-големия брой стресови ситуации, с които човек не е успял адекватно да се справи, има акумулираща и стимулираща роля при възникване на суицидните идеи.

Не всяка смърт, настъпила по вина на личността е суицид. В някои случаи е невъзможно да се установи дали настъпилата смърт е в резултат на суицид или на автомобилна катастрофа, падане от височина, предозиране с наркотици, удавяне и пр., дали е случайна или преднамерена. Според Дж. Роналд, известен специалист в областта на патопсихологията:: „Самоубийството е акт на лишаване себе си от живот, при който човек действа преднамерено, целенасочено и съзнателно”; „Парасуицида е опит за самоубийство, който не завършва със смърт” (Комер Дж., 2001).

По негови данни: „В днешно време самоубийство попада сред десетте основни причини за смъртта на хора в Западна Европа. Около 160000 души всяка година в света завършват живота си със самоубийство, като тази причина заема първите пет места в класацията при младежите на възраст 15-19 години. В някои страни дори самоубийството в тази възраст се класира в първата тройка”.

При децата се наблюдава факта, че те твърде рядко извършват умишлени самоубийства, макар че има такива случаи. По данни на Дж. Комер, нивото на детските самоубийства постоянно расте и е в рамките на 0,5 на 100000. В края на миналия век в САЩ броят на детските суициди е нараснал с 800% в сравнение 1950г. Увеличава се и количеството на случаите, при които децата пристъпват към извършване на т. нар. „деструктивни актове”: нанасяне на порезни рани; охлузвания; предозировка с лекарства; падания от височина и пр. Бележи устойчива тенденция и използването на огнестрелни оръжия. Интересен е факта, че първо - последната категория е водила живот само с единия родител и второ – много от тези деца са приемали големи количества лекарствени средства (Комер Дж.,2001).

Изследванията показват, че опитите за самоубийства при по-малките деца обикновено се предшестват от: бягства от дома и стремеж да се укрият; бягство от общуване и самота; изострена чувствителност към критика и нервни неконтролируеми избухвания; нетърпимост към фрустрация; поява на мрачни фантазии, повишен интерес към смъртта (Cytryn & McKnew, 1996; McGuire, 1982).Изследванията свързват детския суицид със скорошна или предстояща загуба на значим човек, със стрес в семейството, безработица на родителите, жестоко отношение на родителите и клинично ниво на депресия (Cytryn & McKnew, 1996; Pfeffer et al., 1993).

Една част от тези деца не разбират значението на самоубийствения акт. Например, дете на което са обяснили, че неговата умираща майка ще продължи да живее на небето, може да се стреми да се присъедини към нея. Редки са случаите, при които детето-самоубиец има ясно разбиране за смъртта и желание за умре (Carbon et al., 1994; Pfeffer, 1993, 1986).

Рязко се повишава броя на суицидите в следващата възрастова група – тази на подрастващите. Този факт се свързва най-често с кризите на развитието. Подрастващите момчета много често извършват успешни самоубийства заради отношенията им с момичета. Опитите на момичетата с този мотив обаче е от два до три пъти повече и същевременно те са по-склонни в състояние на депресия да търсят помощ, разбиране и да споделят с обкръжението си. Именно това е причината при момичетата по-големия брой опити да нямат фатален изход. Юношите често са по-агресивни и импулсивни, а също така извършват опита под влияние на наркотици или алкохол. Тези допълнителни фактори увеличават вероятността от смъртен изход.

По данни на Дж. Комер, броят на самоубиствата при младежите продължава да расте в световен мащаб. В сравнение средата (1955) и края на ХХ, нивото на самоубийствата при младите хора е нараснал почти двойно, както и броя на младите възрастни (22-27г.). Съществуват няколко варианта за обяснение на причините за този ръст:

= На първо място – като брой и пропорция тийнейджърите и младите възрастни като общ брой продължава да нараства, а това усилва конкуренцията за работа и за местата за образование и обучение, за академични и спортни постижения. При много от младите мечтите биват разрушени, а амбициите неудовлетворени. Изтънелите връзки със семейството водят до формиране на чувство за отчужденост и отхвърляне. Все по-свободен става достъпа до наркотични вещества (Комер Дж. Р., 2001).

По данни на същият автор, повече от половината от учащите се в средния образователен курс признават, че са имали мисли за самоубийство. Подрастващите в тази възраст се нуждаят жизнено от възможност да обсъдят тези трудни въпроси с възрастните. Суицидните мисли при децата и подрастващите придобиват патологичен характер тогава, когато те не успеят да намерят друго решение в определена трудна житейска ситуация. В тези случаи рискът от суицидни опити се повишава.

Очевидно е, че превенцията на самоубийствата сред децата и подрастващите се явява приоритетна задача. В повечето държави населението от тази възрастова група се явява заето с образователна дейност и училищата, и други образователни заведения се явяват онова пространство, в което следва да разработват и реализират програми, способстващи превенцията на суицида. Това се налага още от факта, че по данни на изследвания, стресът в училищата се явява най-разпространения проблем на тийнейджърите, извършили опит за самоубийство (Но, 1995; Brent, 1988).

При едни ученици възникват проблеми с успеваемостта, а при други – тези с високи оценки се оформя желание да бъдат като останалите (Delisle, 1986; Leroux, 1986).

Методическите препоръки са предназначени на първо място, за ръководителите на образователните учреждения, учители и други работници в системата на образованието: училищни психолози, социални педагози, възпитатели. Те също представляват интерес за работници в системата на здравеопазването и социалните служби, занимаващи се със суицидална превенция.

Какво трябва да се знае?

(1) В тази сфера няма стандартни решения, точно измерване и надеждни прогностични методи. Всеки случай е уникален.

(2) Основните средства за справяне със суицида са диалог, доверие, любов, чувствителност, емпатия.

(3) Каква следва да бъде помоща, която би съдействала за преодоляване на суицидната тенденция и последиците от суицидния опит.

(4) Как да бъдат открити признаците за наличие на опасност?

(5) Какво следва да се направи при наличие на опасност

(6) Как да се постъпи, ако първите опити за помощ бъдат неуспешни?

Недооценка на проблема, митове и факти за суицида

Често случаите на суицидно поведение при подрастващите се подценяват като се класифицират като случайни и непреднамерени. При анализите на успешните суицидни опити на младежи загинали от насилствена смърт могат да съществуват трудно различими прояви на автоагресивни тенденции и наклонности към риск. Смъртта на тези младежи наистина често е обусловена от непреднамерени действия, но всъщност тя се явява резултат от преднамерени постъпки, извършени под въздействието на болка и страдание.

Темата за смъртта занимава детето още в доучилищна възраст, но в етапа на подрастващите и юношите тя се преживява много по-дълбоко, драматично и нееднозначно. Един от екзистенциалните проблеми, с който се сблъскват подрастващите е проблема за необратимостта на времето и края на живота, а следователно и с темата за смисъла на смъртта. При едни преживяванията за края на живота активизират ирационални тенденции, в т.ч. и суицидни. При други разбирането за собствената смърт подбужда мисли за ценността на живота, явява се мотив за самореализация, за създаване на амбициозни жизнени планове. Като правило възрастните неглижират значимостта на преживяванията на подрастващите и същевременно избягват темата за своето остаряване и собствената си неизбежна смърт. В рамките на училищната среда и образователните програми също тази тема стои незасегната – избягва се. Много често педагозите негласно поддържат суеверната идея: „Нека говорим само позитивно, за да не привличаме и предизвикваме фатални събития”. За образователната система сякаш не съществуват такива трагични събития като например водените войни, отнемащи хиляди млади човешки животи. В резултат на това поведение децата и юношите остават сами с темата за смъртта, респ. със своите преживявания.

„Профилактиката на юношеските самоубийства се изразява не в избягване на конфликтните ситуации – това е невъзможно, а в създаването на такъв психологически климат, при който подрастващите да не се преживяват като непризнати, непълноценни и в самота” – пише Игор Кон (Кон И.С, 1989).

Ромек предупреждава за възможните погрешни становища относно самоубийствата при юношите: „...а/ в юношеска възраст самоубийства извършват само психично болни и ненормални лица и б/ именно в юношеската възраст , в резултат на кризата на развитие индивидът придобива почти психопатологичен характер и в резултат на това самоубийствата са най-чести. Всъщност подрастващите и юношите извършват успешни самоубийства много по-рядко от възрастните. Същевременно в сравнение с детската възраст, при която съзнателни самоубийства почти отсъстват, то след 13-тата година процентът им рязко нараства....” (Ромек В.Г., 2004).

Отношението към проблема суицид на заинтересованите от неговото разрешаване хора – специалисти или роднини на потенциални суициданти, в значителна степен се градят върху митове.

Митове и факти за суицида

· Мит – Ако човек говори за самоубийство, то той прави това само за да привлече внимание към себе си.

· Рационализация Аз също не бих имал нищо против вниманието на другите.

· Факт – Когато личността говори често за самоубийство, тя преживява болка и страдание и се стреми да разкрие тези свои преживявания пред значимите за нея хора.

· Мит – Самоубийствата се извършват без предупреждение

· Рационализация Ако се сблъскам с подобна ситуация, то тогава ще трябва да предприема нещо.

· Факт Приблизително 8 от всеки 10 суицида са съпроводено от предупреждение към обкръжаващите за вероятното намерение.

· Мит – Самоубийството е наследствено явление.

· Рационализация Значи то е фатално и не съществуват начини да бъде предотвратено.

· Факт Този феномен не се предава по генетичен път – човек използва автоагресивни модели на поведение само ако те съществуват в семейството или най-близкото му значимо външно обкръжение.

· МитСамоубийството не се предава по генетичен път.

· Факт – Вярно е, че феноменът не е генетично предаван, но е верен факта, че социалната атмосфера, в която расте и се развива младия човек често остава непроменена през поколенията. Ако например рискови фактори като употреба на наркотици, алкохолизъм, конфликти, и пр. остават валидни в същия формат както при родител, извършил самоубийство, така и при потомството му, то вероятността младият човек да посегне на живота си е повишена.

· Мит – Тези, които се самоубиват са психично болни.

· Рационализация – Мисля, че на душевноболните никой не може да помогне.

· Факт – Много от извършващите самоубийства не страдат от никакви душевни болести.

· Мит – Разговорите за самоубийството могат да способстват и подтикнат лицето към неговото извършване. По същият начин някои родители разглеждат темите за употребата на наркотици, сексуалните отношения и др., като считат, че с това биха изострили интереса на децата си към тях.

· Рационализация: По-добре е да избягвам тази неприятна и опасна тема.

· Факт: Разговорите за самоубийството не влияе върху причините, а може да стане първата крачка за получаване на информация. Нещо повече, при разговорите подрастващите биха получили възможност да говорят за това, да разкрият отношението си към смъртта и ценността на живота, биха споделили за проблемите си, биха получили информация за последиците за другите значими за тях хора. Когато човек назове и екстраполира мислите и преживяванията си пред другите, той получава възможност да се ‘вгледа” в тях, да ги анализира и оцени – активизират се цялата мненмична дейност.

· Мит – Ако човек в миналото е извършил суициден опит, то в бъдещето той не би го повторил.

· Рационализация – Мисля, че опасността е преминала и не бива ненужно да се безпокоя.

· Факт – Множество са случаите на повторение на суицидните опити с цел достигане на желания резултат.

· Мит – Извършващият самоубийство желае да умре.

· Рационализация – Страхувам се от смъртта и нейния ход не може да бъде спрян – не бива да се помага на желаещият да умре.

· Факт – Множество са случаите при които опита за самоубийство се оказва, че има смисъла на зов за помощ, а не убеденост в желанието да се лишиш от живот.

· Мит – Злоупотребата с алкохол и наркотици няма отношение към самоубийството

· Рационализация Пиейки, аз не желая смъртта, а точно обратното.

· Факт – Зависимостта от алкохола и наркотиците се явява рисков фактор за суицидно поведение.

· Мит – Ако човек е ангажиран с работа, той никога не би имал мисли за самоубийство.

· Факт Невярно твърдение тъй като повечето от причините за самоубийствата възникват в резултат на конфликти и неуспехи, свързани с трудовата или учебната дейност.

· Мит – Различни материали в средствата за масова информация, разкриващи естеството и причините за възникването на суицида, способстват за неговото предотвратяване.

· Факт – За съжаление публичната информираност не е достатъчна за да пресече процеса на вземане на решение и извършване на суицид. Помоща и спасяването на суициданта може да се извърши с помоща на най-близките и от специалисти.

· Мит – Колкото е по-висок коефициентът на интелигентност, толкова е по-голяма вероятността човек да пристъпи към самоубийство.

· Факт – По данни от изследване на шведски учени, колкото по-висок е интелекта на младите хора, толкова по-малка е вероятността от решение да се лишат от живота си в сравнение с тези, които имат по-ниски показатели IQ. Например мъжете с ниски показатели извършват три пъти повече суициди в сравнение тези в същата възрастова група с по-висок IQ. В процеса на изследването са били наблюдавани 3000 млади шведски военнослужещи в продължение на 25 години.

· Мит – Суицидът представлява основната причина за самоубийствата сред младите хора.

· Факт – Самоубиството се явява „убиец №2” сред младежите на възраст от 15 до 20 години. „Убиец №1” са нещастните случаи, в т.ч. предозировка на наркотици, пътно-транспортни произшествия, падане от високи места, наранявания. По мнение на специалистите много от тези нещастни случаи наистина са били суициди, маскирани като нещастни инциденти. Смъртните случаи от този тип се приемат обикновено за суицид сам, ако лицето е оставило някаква информация за това.

· Мит – Като правило, суицидът не се извършва без предупреждение.

· Факт – Повечето от подрастващите, които решават да се самоубият предварително съобщават за своите намерения – говорят за смъртта, разказват за безизходна ситуация, споделят преживяванията си и проблемите си, правят намеци. Малко обаче разкриват точните си планове как точно ще изпълнят намерението си.

· Мит – Този, който говори за самоубийство, не го извършва.

· Факт – Повечето от младежите, които говорят за суицид не се шегуват, особено, ако тези предупреждения са многократни за дълги периоди от време и са свързани с коренна промяна на поведението по посока подготовка за самоубийство (оттегляне от външния свят; прекъсване на връзките с най-близките; раздяла с приятели; изготвяне на т. нар. „завещание” на любими вещи;). Всеки един предупредителен сигнал за суицид следва да се разглежда сериозно.

· Мит – Суицидът не може да се предотврати. Ако веднъж младият човек е взел решение за самоубийство, той ще прави опити дотогава, докато успее.

· Факт Изследвания показват, че младите хора правят в повечето случаи само един опит за самоубийство, като най-критичен е периода в следващите от 24 до 72 часа, след опита. Данните сочат, че след оказана компетентна помощ, след този период броят на повторните опити рязко намалява.

· Мит – Суицидантите са психически болни хора.

· Факт – Като правило, подрастващите, които извършват опити за самоубийство не са психически болни. По скоро те се намират в състояние на криза, остър емоционален конфликт и в това състояние мислят за самоубийство. Много малко са случаите, при които сред младите хора се срещат лица със сериозни физически или химични нарушения на мозъчната дейност, във връзка с които те за дълги периоди от време имат усещане за неадекватност.

Някои особености, характерни за децата и подрастващите

а/ Суицидните подрастващи приемат, че техните проблеми са сериозни, неразрешими и фатални.

Различните хора разглеждат (оценяват) една и съща ситуация по различен начин. За едни определена ситуация се оказва рутинна, а за други извънредна, определена като „края на света”. Различни са и оценките на младия все още незрял човек и тази на възрастния (например, неговия родител). Когато младият човек преживява дълбоко една неуспешна любов, страдайки за любимото момиче (момче), за родителя (възрастния) е лесно да заяви: „Какво толкова? Има толкова много други момичета (момчета)! Именно една такава неглижираща, повърхностна позиция на възрастния по отношение на толкова значим за младия човек проблем е погрешна и се тълкува от подрастващия като: „Те не ме разбират”, след което следва генерализация: „Никой не ме разбира!”. Последиците само от една такава родителска позиция могат да бъдат катастрофални, тъй като в много случаи младият човек от една страна е фрустриран, от друга, не знае как да постъпи (липсва му опит, необходима му е подкрепа), а от трета, могат да се добавят и други допълнително обременяващи обстоятелства.

б/ Суицидът е последица не само от едно обстоятелство (причина, факт), а от множество.

Обикновено суицидът е „последната капка, която прелива чашата на търпението на младия човек”. С други думи, при работа със лица, имащи суицидни тенденции сравнително лесно може да се установи отключващият (провокиращият) фактор. Тази причина не се крие нито от суицидантът, нито от родителя, когато се касае за настъпила криза и за нуждата да се спасява подрастващия. Много по-трудно е да се проникне в дълбочина и да се разкрият всички онези, намиращи се назад в миналото „капки”, които са се натрупвали в живота на детето и подрастващия.

Вземането на решение за самоубийство не е толкова лесно. То обикновено се предхожда от дълъг, мъчителен и изтощителен за младия човек период. По време на тази борба на мотиви, младежът полага усилия и търси начини да се справи, отправя апели за подкрепа и помощ. Тези промени в поведението му следва да бъдат долавяни своевременно както от родителите, така и от училищния персонал.

в/ Материалното и финансово благополучие не е гаранция за защита от самоубийство. Самоубийство може да извърши всеки млад човек.

Предотвратяването на суицида би било сравнително лесно, ако има създаден еднотипен портрет на „суицидния подрастващ”, но за съжаление такъв не може да бъде даден. Независимо от наличните статистически данни и резултати от изследвания, трудно може да бъде създадена с абсолютна увереност някаква типология. Например, подрастващите, произхождащи в богати семейства за подложени на риск от суицид не по-малък от тези, изпитващи икономически затруднения. Суицидни опити извършват не само ученици, които са изоставащи в учебния процес, но и млади хора, които нямат проблеми с усвояването на учебния материал.

Суицидът се корени в преживяванията на младия човек, в неспособността му да се справи с определен проблем, в негативните оценки, които поставя на себе си и на другите. Суицидантът е лице, което само се поставя в порочен кръг, от който без чужда, компетентна помощ трудно може да излезе.

г/ Колкото е по-добро настроението на суициданта, толкова е по-голяма опасността.

Самоубийството при подрастващите, които вече са излезли веднъж от състояние на криза, впоследствие за другите се оказва напълно неочаквано. Повечето млади хора правят опити за самоубийство само веднъж в живота си, но има един много рисков период след този опит. Той обхваща времето от 80 до 100 дни, след първия опит.

Обикновено след първия опит за самоубийство, в живота на подрастващия настъпва сериозна промяна, която се свързва с изменения на обкръжението към него. Всички (приятели, роднини, родители, учители и пр.) го даряват с повишено внимание и по този начин в млади я човек възниква усещането, че е обичан. Работата е там, че около три месеца след опита, обкръжението се връща към старите си модели на общуване с подрастващия. Всички се заемат със своите грижи и проблеми, снемат наблюдението и вниманието си от проблемната личност, оттеглят се в ежедневието си. Обикновено обкръжението бива подведено от доброто състояние на младежа и подценява факта, че връщането на лицето със суицидни тенденции към нормален начин на живот става след много по-продължителен период. На второ място, ако лицето (и семейството) не получи специализирана помощ, остава опасността след период на „затишие” всички заедно да се завърнат в онзи порочен кръг, който е довел до опита за самоубийство.

Понякога, за да преживее и окончателно да отстрани от себе си суицидните намерения, на младия човек са необходими по-малко от три месеца. През този период обаче той може да разбере, че ситуацията не се е променила към по-добро (особено когато на лицето не е дадена алтернатива и то продължава да е фиксирано върху онова, което е станало причина за първия опит) – любимата девойка не се е завърнала при него; бележките в училище не са станали по-високи; не е успял отново да вземе изпита; пристрастеността към алкохола или наркотика е станала още по-силна; конфликтите с родителите отново са станали непоносими и пр. По този начин мисълта за ново самоубийство (за ново бягство) отново се завръща. Младият човек отново започва да планира самоунищожението си при това, с още по-голяма енергичност и упоритост.

д/ Най-близкия приятел (приятелски кръг) може да предотврати самоубийството.

За много от младежите в описваната възраст значимостта на приятелския кръг е много по-голяма дори от тази на родителите и семейството, особено в случай, че проблемите идват от семейството. От грижливия и любещ приятел зависи много. Той наистина може да спаси потенциалния суицидант жив. В тази възраст младият човек с по-голяма охота би споделил свои съкровени мисли и чувства с приятел, с връстник, отколкото с възрастен или родител. В този смисъл, ролята и значимостта на съучениците, изразяващи се във взаимопомощ, съчувствие, разбиране, доверие и пр. е от решаващо значение.

Фактори-защити от проява на суицидно поведение

Изследванията извеждат следните основни фактори осигурява защита от проява на суицидно поведение.

(а) Характеристики на семейството:

= Емпатични, сърдечни отношения между членовете на семейството;

= Пълна подкрепа от членовете на семейството;

(б) Когнитивен стил и личностни защитни фактори:

= Увереност в себе си, в своите сили, убеденост в способностите си за постижения и постигане на цели;

= Развити социални навици и удовлетворяващи социални контакти – умения за общуване с връстници и възрастни (афилиационни способности); умения да се обърне към другите и да потърси помощ при възникване на затруднения, например в учебната дейност; умения да потърси съвет от възрастните при необходимост от вземане на решения;

= Откритост към мненията и опита на другите (гъвкавост на мисленето);

= Откритост към всичко ново и способност към усвояване на нови знания;

= Културни и социално-демографски фактори – социална интеграция (участие в обществения живот, напр. в спортни мероприятия, членство в значими групи по интереси, клубове и пр.); добри, конструктивни и удовлетворяващи взаимоотношения с съучениците, с учителите и другите възрастни; готовност за приемане поддръжка от близки хора; ниво на информираност за науката психология и ролята на психотерапията за разрешаване на човешките проблеми, както и нагласа за контакти със специалисти в тази област.

Фактори и ситуации повишаващи риска от суицид

Установено е, че при определени обстоятелства суицидното поведение в едни семейства се формира по-често, отколкото в други. Специалистите обясняват това като резултат първо, на генетична предразположеност (обремененост) и второ, под влияние на фактори от средата.

Изследванията показват, че описаните по-долу фактори и ситуации често са свързани със суицидни опити и самоубийства сред децата и подрастващите, като разбира се не бива да се забравя, че всеки конкретен случай не е задължително да бъдат открити всички описани фактори.

Следва също да се имат предвид демографските особености, т.е. не всички описани фактори се срещат в различни култури, общности, социални групи.

а/ Културни и социално-демографски фактори

Наличието на нисък социално-икономически статус, ниско образователно ниво и безработицата в семейството (финансови проблеми) се явяват важни рискови фактори.

Влиянието на тези фактори се усилва в съчетание с психологичните последици от пренесени и преживени от миналото страдания, свързани например със загуба на близки, на имущество; промяна на местоживеене; травми, получени при военни конфликти; наличието на социална изолация и недостатъчна интеграция във външния свят; липса на социална активност (включеност в мотивирани към цели и интереси групи от връстници); наличие на конфликти, обусловени от различия в житейските ценности на различните социални групи.

Към рисковата група попадат и всички имигранти, поради преживяваните от тях емоционални и езикови трудности, явяващи се силен фрустрационен фактор по пътя на социалната им интеграция

Индивидуалното развитие на всеки млад човек се преплита с колективните трудови традиции. Децата и подрастващите, лишени от културни корени, имат изразени затруднения с идентичността си и изпитват дефицити по отношение формирането на конструктивни житейски схеми за разрешаване на конфликти. В някои стресови ситуации те лесно могат да прибягнат към автодеструктивно поведение, в т.ч. и към суицидни опити и самоубийства.

Отстъплението от полово ролевите стереотипи в поведението, а също така и в идентичността, свързани със сексуалната ориентация, също се явяват рискови фактори.

Децата и подрастващите, които се оказват в ситуация на открито отхвърляне от своята културна група, семейството, връстниците, съучениците или групата към която принадлежат, изпитват недостатъци от поддръжка и от сигурност. В качеството си на отхвърлени от социума те не са в състояние да удовлетворяват своите екзистенциални социални потребности от социално сравнение и развитие; от правото си да оценяват и да бъдат оценявани; от съчувствие, подкрепа, приятелство; от удовлетворението да бъдат желани и значими за друг; от конструктивна конкуренция и развитие и пр. Всички тези дефицити влошават нормалното развитие на личността, затрудняват нейната социална адаптация, а впоследствие рефлектират в по-късна възрастност под формата на: затруднения при търсене и намиране на интимен партньор; поддържане на дълготрайни приятелски отношения; адаптиране в трудови колективи; възпитанието и обгрижването на собствените си деца; взаимоотношенията с партньора в семейството и т.н.

б/ Особености в семейството и психотравмиращи събития в детството

Деструктивните тенденции в семейството и травматични стресови събития, преживени в ранното детство, оказват влияние върху целия последващ жизнен път, особено ако човек не е успял да се справи с травмата (фиксиран и преживяващ травмата).

Изследвания върху суицидни случаи извеждат следните признаци за дисфункция и нестабилност на семейството в резултат на негативни жизнени събития, влияещи върху суицидалността на децата и подрастващите (следва да се има предвид, че невсички признаци водят до суицидалност)

· Психични отклонения при родителите, особено афективни разстройства (депресия) или други психични заболявания.

· Злоупотреба с алкохол, наркомания или други видове асоциално поведение при членовете на семейството.

· Самоубийства и суицидни опити в семейството.

· Насилие в семейството (включително физическо и сексуално насилие над деца).

· Недостатъчно внимание и грижа за децата в семейството, конфликтни отношения между членовете на семейството, неспособност за продуктивно обсъждане на семейните проблеми.

· Чести кавги между родителите, постоянно емоционално напрежение и високо ниво на агресия в семейството.

· Развод при родителите, напускане на единия от родителите или негова смърт.

· Чести промени в местоживеенето.

· Извънредно високо или ниско ниво на очаквания от страна на родителите по отношение на децата.

· Излишна авторитарност на родителите.

· Отсъствие у родителите на време и като следствие, недостатъчно внимание към състоянието на децата; неспособност за обгрижване на децата при прояви на стрес и фрустрация; нарушения в емоционалното състояние на детето и признаци за негативно влияние на обкръжаващата среда.

· Отсъствие на гъвкавост (наличие на ригидност) при членовете на семейството.

· Дефицити във възпитанието на родителите.

Опитът показва, че склонните към суицид подрастващи и юноши се възпитават в семейства, в които са налице съчетание от проблеми, с които риска от суицид се сумира. Много често подрастващите от тези семейства робуват на т. нар. „семейна лоялност”, която се изразява в забрана за изнасяне на конфликтите в семейството навън. Обикновено самите родители заплащат данък „обществено мнение” и изискват това от децата си. Наличието на подобни митове в семейството („Нашето семейство е задружно”; „В нашето семейство няма конфликти”; „В нашето семейство се уважаваме и всички сме щастливи” и пр.) по-късно се явява пречка да бъде потърсена специализирана помощ и детето остава само с проблема си.

в/ Когнитивен стил и черти на личността

По-долу в текста са изложени личностни черти, които нерядко в съчетание с психични разстройства, биват свързани с риск от суицидни опити и самоубийства, но тъй като те често в норма се наблюдават в подрастващата възраст, наличието им не е достатъчно основание за прогнозиране на 100% склонност към самоубийство:

· Нестабилно настроение.

· Агресивно поведение и негативизъм.

· Антисоциално поведение.

· Склонност към демонстративно поведение.

· Висока степен на импулсивност.

· Раздразнителност.

· Ригидност на мисленето и стилът за преодоляване на трудности.

· Недостатъчна способност за преодоляване на проблеми и трудности (в училище, в приятелската група и пр.)

· Неспособност за реална оценка на действителността.

· Тенденция „живот в света на илюзии и фантазии”.

· Идеи за преоценка на собствената личност и често променящи се безполезни преживявания.

· Лесно възникване на чувство за разочарование.

· Тревожност и подтиснатост, особено при неосъществени амбиции и неуспехи.

· Самодоволство и излишна самоувереност.

· Чувство за непълноценност и неувереност, които се скриват зад демонстрация на надменност, доминантност, отхвърляне и провокиращо поведение в отношенията с връстниците или възрастните, в т.ч. и родителите.

· Проблеми с половата идентичност и сексуална ориентация.

· Сложни, нееднозначни отношения с родителите, другите възрастни и връстниците.

Съотношението между множеството разнообразни когнитивни фактори от една страна и риска от суицидно поведение при подрастващите от друга, представляват несъмнен интерес, но трябва да се отчита, че обобщените научни данни за отделните личностни черти са ограничени и често противоречиви.

г/ Психични разстройства

Честотата на суицидното поведение е много по-висока при децата и подрастващите, страдащи от следните психични разстройства: депресия, повишена тревожност, злоупотреба с алкохол и наркотици, нарушено хранително поведение, психотично разстройство, предшестващо суицидния опит.

Необходимо е да се отбележи, че обикновено в педагогическите среди съществува тенденция описаните разстройства, да се разглеждат като отклонения от поведението, предшестващи афективно протичане на учебния процес, което предопределя избора на педагогически форми за влияние спрямо подрастващите. Родителите на тези деца също достатъчно често разглеждат психичните разстройства като нарушения в поведението и се опитват да противостоят посредством възпитателни мерки без помоща на специалист.

Ø Депресия

Съчетанието между симптомите на депресия и проявите на асоциално поведение се описват като най-честия предвестник на самоубийствата при подрастващите. Множество изследвания показват, че приблизително при всяко трето-четвърто лице, което прибягва към самоубийство са бил наблюдаван най-малко един от симптомите на депресия, а при много от случаите симптомите са повече и много ясно изразени.

Учениците страдащи от депресия нерядко се обръщат към лекар, оплаквайки се от соматични проблеми. Например, те често споделят за главоболие, стомашни болки, внезапни силни болки в краката (ставите) или гърдите. Момичетата обикновено в състояние на депресия се затварят в себе си, стават мълчаливи, тъжни и пасивни. За разлика от тях, момчетата често проявяват склонност към разрушително и агресивно поведение. Учителите и родителите следва да им отделят много повече внимание, тъй като на тази възраст не всички деца се обръщат за помощ към специалист и трудно се доверяват при беседа. Агресивността лесно може да изтласка детето в състояние на изолация и самота, които сами по себе си се явяват рискови фактори за суицидно поведение.

При работа с тази категория подрастващи, следва внимателно да се отделят наличните симптоми на депресия от същинската депресия, като психично разстройство, т.е. факта, че е диагностициран отделен симптом на депресията все още не означава, че лицето страда от депресивно разстройство. Освен това, склонността към опити за суицид далеч не се съпровожда винаги с депресивни симптоми. Подрастващите могат да извършат самоубийство, без да са в състояние на депресия, а лицата, страдащи от депресия, могат да не предприемат суициден опит.

· Тревожни разстройства

Изследванията показват достоверна и много ясна корелация между тревожните разстройства и суицидните опити при мъжете, а при жените тази връзка е по-слабо изразена. Тревожността като личностна черта (друг вид тревожност е ситуативната) е относително независима от депресията и тя повишава значително риска от суицидно поведение. Поради тази причина при подрастващите риска от суицид следва да се оценява тясно обвързан с тревожността им. Освен това, при младите хора с тревожни мисли често се наблюдават психосоматични симптоми.

· Злоупотреба с алкохол и наркотици

Много от децата и подрастващите, склонни към самоубийство злоупотребяват с алкохол и наркотични вещества. Установено е, че в тази възрастова група един от всеки четири пациента преди да извърши опит за самоубийство е употребявал алкохол или наркотик.

· Нарушение в поведението на хранене

Поради неудовлетвореност от външния си вид (телосложението си), много деца и подрастващи се стремят да намалят от теглото си и са силно фиксирани върху това с какво да се хранят, от какво да се въздържат. По статистически данни от 1 до 2% от подрастващите момичетата страдат от анорексия или булимия (патологично понижение или повишение на апетита). Анорексията при момичетата много често се съчетава с депресия. Суицидният риск при този контингент е около 20 пъти по-висок в сравнение общата популация юноши.

Има изследвания, които сочат, че момчетата също могат да страдат от анорексия и булимия.

· Психотични разстройства

Разпространеността при децата и подрастващите на тежки психични разстройства подобни на шизофрения или маниакално-депресивна психоза по принцип не е висока, но следва да се отчита, че при тези патологии суицидният риск принципно е много висок. Повечето подрастващи, страдащи от психози са подложени не само на един, а под влиянието на няколко фактора на суициден риск, например, те злоупотребяват с алкохол, наркотици или тютюневи изделия.

· Предишни суицидни опити (рецидив)

Наличието в анамнезата на един или няколко предишни суицидни опити се явява сериозен рисков фактор за суицидно поведение, независимо от присъствието на упоменатите по-горе психични нарушения.

д/ Негативните жизнени събития, като тригери за суицидно поведение

Децата и подрастващите, страдащи от суицидни тенденции, като правило са преживели трагични събития в ранно детство. При тях обикновено се наблюдава повишена чувствителност към стресови въздействия, която им пречи адекватно да се справят с текущите жизнени трудности. Психотравмиращите събития отключват в тях чувство за безпомощност, безнадеждност и отчаяние, които могат да актуализират суицидно мислене и да доведат до извършването на суициден опит или самоубийство.

В числото на ситуациите на риск и събитията, които могат да провокират извършване на суициден опит или самоубийство се включват:

· Ситуации, преживени като обидни, оскърбителни, несправедливи (дори, ако при обективна оценка те не се явяват такива). Уязвимите деца и подрастващи нерядко възприемат най-обикновени тривиални ситуации, като дълбоко нараняващи ги и реагират на тях с тревожно и хаотично поведение. Подрастващите със суицидни тенденции са склонни да разглеждат подобни ситуации като заплаха на собствения „Аз” и силно страдат от чувство на унижено достойнство.

· Неприятности в семейството.

· Раздяла с другари, любимо момиче (момче), съученици, приятели.

· Разрив във взаимоотношенията с любим човек.

· Междуличностни конфликти и загуби.

· Проблеми с дисциплината, моралните и правни норми.

· Натиск, оказван от група връстници, преди всичко свързан с подражаване на саморазрушително поведение на другите.

· Сплашване, издевателства от страна на връстници, продължително пребиваване в ролята на „жертвен агнец” и аутсайдер.

· Разочарование от училищни неуспехи и сериозни трудности в учението.

· Високи изисквания в училище и ниски резултати при изпити.

· Безработица, проблеми с трудоустрояването, тежко икономическо състояние

· Нежелана бременност, аборт и последиците от него.

· Заразяване с болест, предадена по полов път.

· Сериозна физическа болест.

· Извънредни външни ситуации и катастрофи, природни катаклизми.

Разкриване на стрес и суициден риск при учащите се

Разкриване признаци на стрес

Всяка неочаквана и драматична промяна, влияеща върху поведението на подрастващия или детето, всяко внезапно и значително изменение в успеваемостта, посещенията в училище или поведението, следва да се приемат сериозно. Към тях се отнасят:

· Загуба на интерес към традиционни дейности.

· Внезапен спад в нивото на успеваемост.

· Необичайно снижение на активността, безволие, апатия.

· Влошаване поведението в училище, нарушения на дисциплината.

· Необясними или чести напускания на дома, пропускане на занятия.

· Увеличаване употребата на алкохол, наркотици, тютюнопушене.

· Инциденти, водещи до използване на правоохранителните органи, участие в конфликти и видим хаос в живота.

Изброените признаци са характерни за учащите се, които видимо преживяват психологически или социален стрес. Именно при тях е възможно да възникнат мисли за самоубийство, които са способни да доведат до суицидни действия.

Ако учител или училищния психолог забележи който и да е от посочените признаци, то следва да бъдат взети мерки за суицидна превенция, включваща цялостна оценка върху състоянието на ученика.

Оценка на суицидния риск

При оценяване суицидния риск педагозите следва да не забравят, че проблемът възниква винаги в компилация от причини и обстоятелства.

а/ Предишни суицидни опити – Един от най-значимите рискови фактори се явява наличието на минал суициден опит. В стресова ситуация подрастващият е склонен да прибегне към подобни действия.

б/ Депресия – Решението за поставяне на диагноза „депресия” следва да бъде взето от специалист (общопрактикуващ лекар, специалист-психиатър, психолог), но педагозите и други служители в образователната институция следва да познават разнообразието от симптоми на депресията.

Трудността за определяне на депресията е свързана с това, че съществуват някои общи признаци, характерни както за естествения преходен стадий на подрастващата възраст, така и за самата депресия. В процеса на съзряване на подрастващите често биват наблюдавани такива явления, като снижаване на самооценката, униние, нарушаване на вниманието, проблеми със съня, физическа отпадналост. Аналогични симптоми са характерни и за депресията, но те не представляват повод за тревога, ако не нарастват по степен на тежест и не продължават дълго време. В сравнение с възрастните, страдащи от депресия, младите пациенти проявяват тенденция към демонстриране на симптомите, като най-силно са изразени продължителното хранене и спане.

Депресивните мисли могат да се повлияят върху физическото здраве на подрастващите, но те отразяват нормален процес на развитие, ако юношата (девойката) е силно погълнат от вземане на решение по екзистенциални въпроси. При това още веднъж следва да се подчертае, че аксиативните (оценъчните) мисли на младия човек се различават от тези на зрелия. Младите много често натоварват с по-голяма значимост определени факти, събития, ситуации и съответно по-дълбоко ги преживяват. Интензивността на суицидните мисли, тяхната дълбочина и продължителност, контекстът, в който те възникват и силата на фиксираност върху тях, са признаци, които отличават младия човек в състояние на суициден риск от здравия си връстник.

б/ Натрупване на множество външни негативни ситуации Външните негативни ситуации и събития в живота на младия човек рязко активизират суицидните мисли и увеличават суицидния риск. Младият човек е лишен от жизнен опит, той не разполага нито с достатъчно на брой, нито с достатъчно качествени стратегии за справяне с жизнените събития. Ето защо при наличие на натрупване на множество негативни жизнени ситуации, (напр. влошаване успеха в училище, физическо малтретиране в дома, негативно влияние на приятелска среда, употреба на алкохол, загуба на близък човек, дори една неуспяла връзка с момиче (момче) и пр.) е необходимо да се обърне специално внимание от страна на педагогическия състав, както и от специалистите в училището.

Тактика при наличие на суициден случай в училище

Идентификацията на юношите, преживели стрес и нуждаещи се от помощ обикновено не представлява особен проблем. Много по-трудно е да се вземе решение, как да се държим в отношенията с тези деца и подрастващи, демонстриращи суицидна тенденция.

Много служители в училищата притежават способности за чувствено и уважително обръщение към учениците, изпитващи страдание и суицидни преживявания, но има и такива, които следва да формират такива умения. При контактите със суицидни учащи трябва да се съблюдава баланс между дистанция и близост, между емпатия и уважение.

Установяването в учащите се на признаци за суицидна криза и оказването на помощ за нейното преодоляване, може да въведе самите учители и други училищни работници във вътрешен конфликт, тъй като те не притежават нужните навици, не разполагат с достатъчно време или дори се опасяват от сблъсък със собствени психологически проблеми.

Обща превенция (до възникване на суицидни действия)

Най-важния аспект на суицидалната превенция е установяването на детето и подрастващия, преживял стрес и/или предразположен към повишен суициден риск. За постигането на тази цел особено внимание трябва да се отдели на цялостната ситуация, в която се намират училищните служители и учениците и да се извърши корекция с помоща на описаните по-долу методи.

Много специалисти поддържат схващането, че пряко предоставяне на подрастрващите на сведения за проблемите на самоубийствата в тяхната възраст се явява нецелесъобразно. Според тях, вместо обсъждане на тази тема е по-добре да се промени подхода и да се насочат усилията към укрепване на психическото здраве като цяло.

Преди всичко е важно да се осигури психологическото благополучие на училищния персонал. Обстановката в работата им може да бъде психологически неблагоприятна, да носи в себе си заряд агресия, дори насилие. По тази причина те се нуждаят от информационни материали, помагащи им да се ориентират в ситуацията и да приложат адекватни способи за реагиране на психическото напрежение или на възможна психическа дисфункция у себе си, при колегата или даден ученик. Освен това, на тях им е необходима поддръжка, а при необходимост и лечение, което трябва да им бъде предоставено. В случай, че на педагогът се наложи да обгрижва (съпровожда) ученик във връзка с риск от суицид, н а него задължително следва да бъде предоставена постоянна психологическа, а при възможност и психотерапевтична подкрепа. .

Положителната самооценка и чувство за собствено достойнство помагат на децата и подрастващите да избегнат емоционалните проблеми в училище, водещи ги до отчаяние или дават възможност успешно да преодолеят трудностите и травмиращите ситуации в живота. Педагозите са длъжни да съдействат за изработване на положителна самооценка и самоуважение, да способстват за развитие и укрепване на чувството за идентичност у учениците.

Ефективна стратегия за превенция в тази насока е задължителното обучение в социални и други жизнени навици. Курсът следва да включва формиране на навици за оказване на поддръжка на съучениците и приятелите, а също така и за развитие на умения в случай на необходимост да се обърнат за помощ към възрастните. Освен това, системата за образование трябва да способства за развитието и укрепването на чувството за идентичност и всеки един учащ се.

Децата и подрастващите трябва да бъдат учени на сериозно отношение към своите чувства и да бъдат поощрявани към искрен обмен на преживяванията си с родителите и с другите възрастни – учители, училищния лекар или медицинска сестра, приятели, спортния треньор и пр.

В образователната система следва да бъдат използвани специални мерки за предотвратяване на заплахи и физическото насилие, на взаимната нетърпимост в училището или на неговата територия, да бъде създадена безопасна обстановка за всеки. Ако в училищния клас или в друга организирана група има деца, които очевидно са отхвърлени, вечни аутсайдери, изолирани, то педагогът трябва да вземе мерки за тяхната интеграция в групата.

Задължително е изискването за разпространение сред учениците на всички възможни канали за оказване на психологическа помощ – телефони на доверието, на службата за неотложна психиатрична помощ, на училищния психолог, на социалните центрове и пр.

Интервенция – мерки, които следва да се приложат при суициден риск

При повечето случаи, при децата и подрастващите, преживели стрес и/или предразположени към риск от суицидно поведение, съществува още проблем с общуването, т.е. налице е неспособност или невъзможност за обсъждане с когото и да е възникналия проблем. Ето защо с тези момичета и момчета на първо място трябва да се установи диалог.

Първата стъпка при превенцията на самоубийството винаги се явява доверителното общуване. Диалогът с лицето по време на суицидната криза е изключително важен. Отсъствието на доверително общуване и обусловените от това нарушение на взаимодействия, водят до следните най-често срещани последици:

· Възниква ситуация, при която мълчанието и нарастващото напрежение в отношенията не позволява да се направи нищо, което да е от полза за подрастващия. Нерядко причина за отсъствието на диалог се явява погрешното схващане на възрастния, че обсъждането с детето на неговите суицидни мисли и коментари, може да провокира извършването на суициден акт.

· Амбивалентни реакции на възрастните. Много често сблъсъка на възрастните със суицидните коментари на детето, водят до изостряне на собствените им психологически конфликти.

Психичното напрежение, възникващо в процеса на общуване със страдащото или суицидно дете, може да достигне висока интензивност и да бъде съпроводено с широк спектър емоционални реакции. В някои случаи при възрастните, намиращи се в контакт с такива деца се актуализират собствените им емоционални проблеми. Понякога подобни проблеми се оказват много сериозни за училищните служители. Възниква амбивалентност (нееднозначност) на чувствата – от една страна педагогът се стреми да помогне на страдащото дете, а от друга изпитва нежелание и неспособност да предприеме и приложи необходимите мерки, дори може да се стигне до отказ да обсъжда проблема. С други думи, при нерешени лични травми в ранна възраст, сега педагогът може да се сблъска с тях, като използва защитни механизми, част от които са несъзнавани.

· Възниква пряка или опосредствена агресия. Понякога дискомфорта, който изпитва възрастния се проявява в осъзната или несъзнавана агресия спрямо детето. В резултат възрастният реагира с вербална или невербална агресия в отношенията си със страдащото дете.

· Важно е да се знае, че е изключително важно учителят да умее да води доверителната беседа с подрастващия по време на кризата. Диалогът трябва да съответства на ситуацията. Той предполага признание преди всичко на самоценността на детето, на неговите потребности и изключва т. нар. дидактически подход (от позиция на по-старшия; по-възрастния).

Децата и подрастващите, преживели стрес или подложени на риск за самоубийство, често могат да бъдат извънредно чувствителни към стила на общуване с другите хора. Младежите в ситуация на суицидна криза са особено чувствителни не само към този, който им говори, но и към това как им говори.

Тази чувствителност може да бъде обусловена от факта, че в периода на възпитание е възможно да не бъдат изградени доверителни отношения между членовете на семейството или с връстниците. Тогава подрастващият не се радва на интереса на другите. Повишената чувствителност на суицидния подрастващ се проявява както във вербалното, така и в невербалното общуване. При това, много повече информация носи невербалното общуване – „езика на жестовете”. Възрастните не бива да се обезкуражават от нежеланието на детето и подрастващият да разговаря с тях. Те трябва да помнят, че нагласата да се избягва контакта с тях много често се явява признак на недоверие.

Възрастните могат да се сблъскат със стремежа на детето да ги отхвърли. Всъщност, детето едновременно и ги отхвърля, и ги желае. Суицидните деца и подрастващи показват изразена амбивалентност по отношение на това, дали да приемат предлаганата им помощ или да я отхвърлят, да продължат да живеят или да умрат. Тази амбивалентност ясно се откроява в тяхното поведение. Те с лекота преминават от общуване, търсещо помощ към отхвърляне на тази помощ. По тази причина възрастните могат да допуснат грешки при интерпретацията на поведението на детето. Ето защо за постигане на необходимата резултатност от диалога, възрастният следва да проявява мекота и настойчивост, търпение и максимално проявление на съчувствие и любов.

Обучението на специални навици за общуване със суицидни подрастващи трябва да се осъществява в процеса на специализирани курсове с добиване на практически умения за подходящо общуване между учители и ученици и за осъзнаване и разбиране на суицидния риск.

Ключова мярка за превенция на самоубийствата се явява процедурата по повишаване квалификацията на всички училищни служители, в компетенциите на които се включват провеждането на беседи с колегите и учащите се по въпросите на живота и смъртта, по темите за стреса, признаци за депресия и суицидно поведение, както и за повишаване нивото на знания за достъп до видовете психологическа поддръжка. Това са най-вече психолозите и социалните педагози.

Важни инструменти в профилактичната работа се явяват специалните ръководства по превенция на самоубийствата, в които ясно са формулирани целите и ограниченията, които трябва да се спазват. Бързата, решителна, а при необходимост – властна, авторитетна интервенция към суицидния подрастващ може наистина да спаси неговия живот.

Ефективността на медицинската служба за деца и подрастващи в плана на суицидната превенция е свързана с нейната достъпност. В никакъв случай медицинския персонал не бива да поставя върху името на деца и подрастващи със суицидни тенденции клеймо (стигма). Ако ученикът се намира в състояние на суицидна криза, персоналът трябва активно да го насочи и лично да го съпроводи до определеното медицинско учреждение, където да бъде повет от екип лекари, медицински сестри, психолози, социални работници и юристи (задачата на последните е свързана със защита правата на детето). Подобно активно насочване на детето към медицинско учреждение не би му позволило да отклони общуването, което може да се случи, ако детето просто бъде изпратено само в медицинското заведение или самото искане за предоставяне компетентна помощ бъде изпратено по пощата.

Различните форми на надзор, надеждно опазване на опасни медикаменти, на огнестрелно оръжие, химически вещества, взривни вещества и пр. в учебните заведения и в родителските домове, както и на други места, в които пребивават суицидните лица, се явяват важни мерки за спасяването на техния живот. До колкото тези мерки се явяват достатъчни и дълговременни за превенция на самоубийството, едновременно на детето трябва да се оказва непрекъсната психологическа поддръжка.

Случай на извършен опит или реализирано самоубийство

Независимо от факта, че самоубийството е един акт на отчаяният и самотният индивид, той по принцип оказва много силно въздействие върху обкръжението. По тази причина в училищата е необходимо да бъдат разработени специални инструкции, относно информирането на служителите (особено учителите), а също така учениците и техните родители, за извършен в училището опит за суицид или самоубийство.

Тези мерки са насочени към предотвратяване клъстеризацията на самоубийството, т.е. прояви на „ефекта заразяване”. Този ефект се проявява в резултат на психологичната тенденция при суицидните деца и подрастващи, да подражават на деструктивните действия на хора, извършили самоубийство или суициден опит. В случая е от значение да се установят всички ученици със суицидни тенденции, както в същия, така и в другите класове. Суицидният клъстер може да обхване не само познаващите се, но и напълно непознати ученици, които никога не са се срещали със извършилият опит.

Съучениците, работниците в училището и родителите следва тактично, но обективно да бъдат информирани за самоубийството или за опита, извършен от ученика, като започнат работа по преживяванията на останалите.

Съществува една специална форма, създадена именно за работа с лица, станали случайни свидетели на трагични (силно стресиращи) събития – дебрифинг. Ако в града или района има специалисти, владеещи технологията за провеждане на дебрифинг, то задължително трябва да бъде потърсено съдействието им. Помоща следва да бъде насочена не само към учениците, но и към целия училищен персонал.

След извършване на опит за самоубийство, повечето от жертвите се нуждаят от медицинска помощ. При някои от „неуспелите самоубийци” могат да се появят сериозни последици в резултат на деструктивното им поведение. По тази причина първата стъпка е да се възстанови физическото здраве, а след това лицето да бъде поето от психотерапевт.

По данни от проведени изследвания, хората със суицидни наклонности избягват продължителната психотерапия. Най-важната цел при намесата на психотерапевта е насочена към оказване на поддръжка за довеждане на лицето в несуицидно състояние на съзнанието и показване на по-ефективни методи (поведенчески стратегии) за преодоляване на стреса. Изследванията показват, че около 30% от тези, които са направили неуспешен опит за суицид и не са били подложени на психотерапия, са се опитвали да извършат по-късно нов опит. Почти на половината е броя (16%) на тези, които са били подложени на психотерапевтично лечение (Комер Дж. Р., 2001).

Заключителни препоръки

Самоубийството не е явление от типа „гръм от ясно небе”. Учащите се със суицидни тенденции много ясно предупреждават своето обкръжение за намеренията си и оставят достатъчно възможности за предприемане на адекватни мерки.

Превенцията на самоубийствата в училище се явява за учителите и за останалите училищни работници, задача със стратегическа важност, за разрешаването на която е необходимо:

· Своевременно установяване на учащите се, които са с личностни нарушения и осигуряване на тяхната психологическа поддръжка.

· Създаване с децата и подрастващите на по-близки отношения по пътя на доверителните беседи с искрен стремеж да бъдат разбрани и да им се окаже помощ.

· Облекчаване на душевните им страдания.

· Проява на наблюдателност и умения за своевременно разпознаване на признаците за суицидни намерения, словесни послания или изменения в поведението им.

· Оказване на помощ в учебната дейност на учениците с по-нисък успех.

· Контрол върху посещаемостта на занятията и на друга обща дейност на учениците.

· Дестигматизация на психични нарушения и разстройства (борба за преодоляване срама от тях), предотвратяване употребата на алкохол и наркотици; своевременно насочване на учащите се към лечебни заведения.

· Провеждане на мероприятия за ограничаване достъпа до възможни средства за самоубийство – токсични вещества и опасни медикаменти, пестициди, огнестрелно оръжие и пр.

· Оказване помощ на училищния персонал за преодоляване на стреса на работното място. Диагностика и недопускане негативни последици на бърнаут (професионално изгаряне).

К.Кунчев

 

Joomla! is Free Software released under the GNU/GPL License.